От първият печатен вестник, към първите дигитални.

През 1846 година на 20 април се поставя началото на първият български вестник. Главния редактор Иван Богоров замисля издаването му като двуседмичник. С това се поставя началото на българската вестникарска индустрия, която до ден днешен устоява и се адаптира към съвременните дигитални тенденции. Наблюдава се увеличаване на тиража на български вестници и списания след падането на комунизма и навлизането в преходния възродителен процес. Тенденцията за раждането на булевардния жълт вестник следва световните тенденции, като основната цел е да се провокира читателския интерес. Изключителна динамика в журналистиката се наблюдава, която несъмнено се отразява и в печатните издания.

Отечествения фронт в края на 1944 г. взима изключително пагубно за свободата на словото решение, с което се спира издаването на хартиени формати на всички вестници. Умопомрачителния мотив е липсата на хартия. Естествено логика в това няма и основният мотив разбира се, е насочен към ограничаване правата на журналистиката, както и това българската преса да бъде цензурирана и контролирана от комунистическия строй. Поставянето на рамки и ограничения е предпоставка за светското недоволство. И въпреки това 45 години е период, в който българските вестници бяха тотално ограничени в избор на теми, коментари, новини и отразяване на събития свободно. Този застой след падането на тоталитаризма отвори широко вратите на свободното слово. Демократичните промени поставиха началото на нови издания – вестници на сводно мислещите и отстояващи позиция журналисти. Обективно отразената новина се превърна в интересна за потребителя и ежедневната покупка на хартиения вестник се превърна в масово интелектуално четиво. На фона на сериозно отразяващите политически, културни и спортни събития особено място за изява намериха и редица жълти печатни издания. Провокативното им съдържание намери в лицето на любопитните за клюки потребители сродната си аудитория и до ден днешен тези акумулатори на печалби продължават да ангажират с атрактивните си публикации.

Съвременните дигитални варианти някак плавно изместват хартиените носители, но поради това, че тази тенденция е повсеместна и в световен мащаб, го приемаме логично и ненатрапчиво. В крайна сметка за да задържи вниманието към себе си един политически или дори жълт вестник трябва да се нагоди към иновациите и технологиите и да предложи на аудиторията по-достъпен и лесен модел за използване. Около 60 български ежедневника се опитват да спечелят читателския интерес. Разбира се, почти 90% от тях разполагат и с електронен вариант, който можете да разглеждате от смартфона  си или друго мобилно устройство. Най-популярните от тях като „24 часа“, „Сега“, „Дневник“, „Стандарт“, „Монитор“ и много други са символ на свободното слово по отношение на политически новини, отразяване на важни събития както и специализирани ежедневни журналистически анализи и публикации. Освен това вестникарския бизнес предлага и седмични тиражи на браншови издания, като „Капитал“, „Инвеститор“, Банкер, Бизнес и други, които отразява икономическата действителност в страната и по света. Като физически хартиени носители Националния Статистически Институт алармира за намаляване тиражите на дори най-известните български вестници. Тенденцията е към използване на дигиталните формати на медиите, което от своя страна е провокирано от потребителския интерес и използването на съвременните технологии. В световен мащаб дигитализирането води до смъртта на хартиения носител, но в никакъв случай това няма да се отрази на безпристрастността на качествената новина.А вие какво мислите, дали това е така? – споделете в коментар, под статията.