Наргилетата свързваме с ориента и традициите, които от векове стриктно се спазват. Много последователи и почитатели смятат пушенето на наргиле за изкуство. Трудно човек, който не пуши може да разбере за какво говорим. Защото самото удоволствие не в самото вдишване на тютюневия дим , а как и с какво точно го правиш. Много пушачи отиват в супермаркета и купуват кутия с цигари. Но разбиращите и ценящи изкуството пушене на наргиле не се задоволяват с този примитивен начин на пушене. Страстта към наргилета за някои хора е като страст по колите за други. Така можем да обясним увлечението към този странен за мнозинството у нас начин на пушене.
В различните части на света водната лула има доста интересни наименования като бори, хабъл бабъл, хука, нергил и други. Родина на наргилетата е Индия. Тук е толкова нормално да се използва този уред за пушене, че дори попадаме на снимки с деца, държащи и пафкащи наргиле. Странно изглежда на фона на европейските ни ценности, но за тях пък това е естествено и ненаказуемо. Ако у нас видите десет годишно дете да дърпа мущука на наргилето със сигурност го чака як пердах, та повече да не си помисли за подобни изяви. Но за индийските родители това не е повод да бъдат притеснени.
Различните култури ценят своите традиции и битови навици. За някои от тях това е начин на живот и е неразривно свързано с техните традиционни празници и обичаи. В Европа употребата на водната лула нашумя през последните години. Тук интереса се пренесе от мюсюлманските държави, които са в непосредствена близост до нас. Няма как да не прехванете от тази мода, ако сте ходили на екскурзия в Турция. Пушенето на наргиле изисква специална подготовка. Затова ако Ви е за пръв път е добре да го п.направите в специализирано заведение. Им вече и у нас такива кафенета, които предлагат като екстра пушенето на наргиле.
Не винаги обаче се използва тютюн. Има например и такива билки, които се пушат с наргиле по здравословни причини. Част от ритуали пък включват такива, които имат за цел да прогонят злите духове и лошите мисли. Традиционният тютюн се пуши около десетина минути. Запалените по наргилетата пушачи могат да стигнат и до половин час. Известни са и двучасови пушения, които обаче ми звучат прекалено пресилено и твърде екстремно.
Дали е полезно пушенето на тази водна лула както смятат някои ценители и почитатели е спорно да се каже. Но е факт, че насладата от ароматите е в пъти по-голяма от тази на обикновената цигара.
