Ще започнем с Гръцките мебели и тяхната история,как са се променили във времето и до колко са се запазили основните белези за тях
За жалост много от реалните гръцки педмети и мебели са се изгубили във времето и точно както и тези от Двутечие,мебелте от Атина са познати най вече от скулптури и рисунки. Благодарение на многобройните рисунки и използваните детайли,като тези върху различни предмети за хранене и украса и паметници камани ни обясняват и показват достатъчно добре културата и бита на гърците.
За пример имаме няколко оцелели трона от мраморна изработка,както и предмети от дърво,от които можем да придобием ясна представа за нещата. Методиката при гръцките мебели и орнаментиката са наследство на традицийте от египедските мебели.Има много примери за това и един от тях е и гръцката пейка,която дълго време е ползвана за ядене и отдих,дори и до днешно време. Това с което се различава обаче е именно дъската за облягане,което я прави в пъти по удобна за ползване.
Имаме информация и относно столовете за сядане,те са се отличавали и са били различни по вид. Още по това време се съществували сгъваеми столове,като са се различавали единствено по това,че едните са били с х-образни,а другия вид е с прави крака. По повечето маси има рисунки,които докават,че масите които са използвали са били най вече с малки размери.
Нека продължим с римската мебел и да се запознаем и с нейната история и фактология
До голяма степен се вижда,че античните модели копират много от елементите и детайлите на гръцките,но това е само в началото. Наистина през първи век преди христа,на пръв поглед изглежда че до голяма степен римския дизайн е доста повлиян от гръцкия. Но за разлика от гръцките мебели,римските предлагат доста повечи разновидности на моделите и дизайна и това става ясно най вече от фреските от Помпей,те представят по какъв начин се използват римските мебели.
До колкото ни е известно,се смята че шкафовете за чинии датират именно от тогава,но въпреки всичко няма неуспорими доказателства на това твърдение. Такъв шкаф,оцелял и в сравнително добро състояние може да бъде видян в не безизвестната Хераклея. Има безпорни доказателства за това,че мраморните и бронзори мебели в по-голямата си част са дело именно на римски майстори,отколкото на гръцки и за това има много примери.Доказателство за това е именно дизайна,който е доста по-сложен,с много орнаментика на много високо ниво,не типично за гръцките мебели.
Дойде ред и на мебелите от византия и средновековието и история
За жалост вече е изключителна рядкост да бъдат видяни толкова редки ексземпляри от византийско време. При мебелите във Византия се е залагало до голяма степен на изящество и пищност и не само при мебелите,а и самите сгради,които са представлявали пищни палати и това се е разпростирало из цяла Евроса,това сочат богатите императорски храмове. Това свидетелства и единствения запазен монумент от Византия,а именно тронът на Монах Максимилиан,който все още би могъл да се види в Италия,той е шедьовър в изкуството с гравираните по себе си слонови кости. Както предполагам се досещате се използват главно с религиозна цел. Друг пример е и трона на Дагоберт първи,който би могъл да бъде видян в библиотеката в Париж,който е направен изцяло от бронз,но огромно внимание там провличат и животинските крака,които са в основата му. В този период,а именно предренесанса,силен елемент е бил и консерватизмът. До голяма степен,това се вижда и в мебелите. Романския стил в голяма степен се отрзява римско-гръцкия орнамент,води до използването на по-опростени схеатични виждания и заради това се отразява по този начин.
И на края,но не и на последно място ще разгледаме историята и фактологията и на Готически мебели
С навлизането на готическия стил започват да се наблюдават радикални промени в дизайна на сградоте,орнаментиката вече почти изчезва и бива заместена от остри кули,като цяло това води до нови възгледи за простраството от архитектурна гледна точка. Но въпреки всичко стилът и дизайна на мебелите не се влиаят до такава степен и биват запазени ,въпреки новото направление. Пищността и многобройните орнаменти биват запазени само на външен вид,но всъщност за интериора се е залагало най-вече на обикновен тежък дъб,с съвсем леки орнаменти от метал. Но през петнадесети век се наблюдава малко по малко промяна и при формите и дизайна. Шкафовете биват по разчупени и за удобство започват да се озработват с повече рафтове и врати. И така готическия стил в мебелировката оказва своето влиание и остава своята следа в историята на мебелоте до ранния шестнадесети век.
