facebooktwitteryoutube
in Други - 11 Jul, 2017
by admin - no comments
Как се променят българските вестници през годините?

От първият печатен вестник, към първите дигитални.

През 1846 година на 20 април се поставя началото на първият български вестник. Главния редактор Иван Богоров замисля издаването му като двуседмичник. С това се поставя началото на българската вестникарска индустрия, която до ден днешен устоява и се адаптира към съвременните дигитални тенденции. Наблюдава се увеличаване на тиража на български вестници и списания след падането на комунизма и навлизането в преходния възродителен процес. Тенденцията за раждането на булевардния жълт вестник следва световните тенденции, като основната цел е да се провокира читателския интерес. Изключителна динамика в журналистиката се наблюдава, която несъмнено се отразява и в печатните издания.класически-вестник

Отечествения фронт в края на 1944 г. взима изключително пагубно за свободата на словото решение, с което се спира издаването на хартиени формати на всички вестници. Умопомрачителния мотив е липсата на хартия. Естествено логика в това няма и основният мотив разбира се, е насочен към ограничаване правата на журналистиката, както и това българската преса да бъде цензурирана и контролирана от комунистическия строй. Поставянето на рамки и ограничения е предпоставка за светското недоволство. И въпреки това 45 години е период, в който българските вестници бяха тотално ограничени в избор на теми, коментари, новини и отразяване на събития свободно. Този застой след падането на тоталитаризма отвори широко вратите на свободното слово. Демократичните промени поставиха началото на нови издания – вестници на сводно мислещите и отстояващи позиция журналисти. Обективно отразената новина се превърна в интересна за потребителя и ежедневната покупка на хартиения вестник се превърна в масово интелектуално четиво. На фона на сериозно отразяващите политически, културни и спортни събития особено място за изява намериха и редица жълти печатни издания. Провокативното им съдържание намери в лицето на любопитните за клюки потребители сродната си аудитория и до ден днешен тези акумулатори на печалби продължават да ангажират с атрактивните си публикации.

Съвременните дигитални варианти някак плавно изместват хартиените носители, но поради това, че тази тенденция е повсеместна и в световен мащаб, го приемаме логично и ненатрапчиво. В крайна сметка за да задържи вниманието към себе си един политически или дори жълт вестник трябва да се нагоди към иновациите и технологиите и да предложи на аудиторията по-достъпен и лесен модел за използване. Около 60 български ежедневника се опитват да спечелят читателския интерес. Разбира се, почти 90% от тях разполагат и с електронен вариант, който можете да разглеждате от смартфона  си или друго мобилно устройство. Най-популярните от тях като “24 часа”, “Сега”, “Дневник”, “Стандарт”, “Монитор” и много други са символ на свободното слово по отношение на политически новини, отразяване на важни събития както и специализирани ежедневни журналистически анализи и публикации. Освен това вестникарския бизнес предлага и седмични тиражи на браншови издания, като „Капитал“, „Инвеститор“, Банкер, Бизнес и други, които отразява икономическата действителност в страната и по света. Като физически хартиени носители Националния Статистически Институт алармира за намаляване тиражите на дори най-известните български вестници. Тенденцията е към използване на дигиталните формати на медиите, което от своя страна е провокирано от потребителския интерес и използването на съвременните технологии. В световен мащаб дигитализирането води до смъртта на хартиения носител, но в никакъв случай това няма да се отрази на безпристрастността на качествената новина.А вие какво мислите, дали това е така? – споделете в коментар, под статията.